В началото на декември 2025 в Народното събрание на Република България беше внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗИДЗМИП).
Предложеният законопроект предвижда допълнителни мерки срещу изпирането на пари, насочени към лица от трети страни, върху които са наложени санкции, включително по закона „Магнитски“. Той задължава всички отчетни субекти да извършват задълбочена проверка и постоянно наблюдение както на санкционираните лица, така и на свързаните с тях, като резултатите се предоставят на финансовото разузнаване. Основната цел е да се предотврати използването на българската финансова система и икономическия оборот за заобикаляне на санкции или за дейности, свързани с нарушаване на международния мир, правата на човека и корупция.
Всяка сделка или операция, извършвана от санкционирани лица или свързани с тях, се счита за съмнителна и подлежи на докладване към финансовото разузнаване и Народното събрание. Същите данни следва да бъдат предоставяни и на компетентните органи на съответната трета страна, за да се поддържа актуална информация относно санкционираните лица.
С измененията в чл. 11 от ЗМИП се въвежда допълнително правило, според което задължените лица трябва да прилагат мерки за комплексна проверка при установяване на делови отношения със санкционирани лица, както и с лица, които са били свързани с тях в определен период преди включването им в санкционен списък. Така се прилага разширен, рисково ориентиран подход, отчитащ практиката санкционираните лица да използват свързани или подставени лица и контролирани от тях структури, за да продължат участието си в икономически и финансови отношения.
Определеният срок от пет години назад от датата на включване в санкционен списък цели да обхване по-широк кръг от връзки, които могат да бъдат използвани за подготовка или прикриване на дейности, довели до санкциите, като същевременно поставя разумна граница, за да не се разширява непропорционално кръгът на проверяваните лица.
Кръгът на засегнатите страни е ограничен до държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), за да се избегнат злоупотреби. Държавна агенция „Национална сигурност“ ще предоставя и публикува актуални санкционни списъци и данни за свързани лица, като по този начин се създава единен източник на информация, който повишава правната сигурност и намалява риска от различни тълкувания.
Със ЗИДЗМИП в § 1, т. 36 се въвежда дефиниция на „санкционирано лице“, която обхваща лица с наложени санкции от ЕС, ООН, ОИСР или държави членки на ЕС и ОИСР. Изключват се присъди по наказателни дела, тъй като са предмет на други режими. Ограничаването цели да се избегнат последици от актове на репресивни режими, а изборът на ОИСР е свързан със стандартите за демокрация, върховенство на правото и защита на човешките права.
Предложените промени в Закона за кредитните институции задължават БНБ да публикува информация за сметките и сейфовете на санкционирани лица, без да се разкрива стойността им. Целта е да се осигури прозрачност за финансовата активност на тези лица и да се укрепи системата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Мерките ограничават санкциите до режими на ЕС, ООН и ОИСР, като гарантират правна предвидимост и защита на основните права, и се очаква да подобрят репутацията на българската финансова система.