През 2019 г. бе приета Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (Директивата за отворени данни). Предвид изложеното за Република България съществува задължение за въвеждане в българското законодателство на изискванията и мерките, описани в Директивата за отворени данни. Тези законодателни предложения са отразени в Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация.
Концептуално под „отворени данни“ се разбира най-общо данните в отворен формат, които могат да се използват свободно, повторно и да се споделят от всеки за всякакви цели. Директивата за отворени данни е насочена към запазване на постигнатото в областта на повторното използване на информация от обществения сектор и развитие и надграждане на законодателството за т.нар. отворени данни.
Директивата е създадена с цел да насърчи в Европейския съюз (ЕС) употребата на данни в машинночетим отворен формат, Директивата за отворени данни налага допълнения на нормативната уредба по отношение на предоставянето на достъп в реално време до динамични данни посредством подходящи технически средства, повишаването на предлагането на ценни данни от обществения сектор (набори от данни с висока стойност) за повторно използване. За тази цел се въвеждат редица нови понятия и допълнителни задължения на организациите от обществения сектор.
На преден план са изведени научноизследователските данни като вид данни с призната важност, които поради тази причина и при условие че са публично финансирани, с Директивата биват включени в приложното поле на тази нормативна уредба. С оглед на гарантирането на възможността за достъп до такива данни режимът на отворени данни става приложим и за субектите, които ги създават, съхраняват и разпространяват, а именно – организациите, осъществяващи научни изследвания, и организациите, финансиращи научни изследвания, като по този начин се разширява и кръгът на задължените субекти.
В изпълнение на нововъведения принцип „отвореност по замисъл и по подразбиране“ и за улеснение на потребителите при разработка, надграждане или внедряване на информационни системи или електронни услуги, организациите от обществения сектор са длъжни да реализират автоматизирани интерфейси за осигуряване на свободен публичен достъп до електронните документи, информацията и данните в машинночетим отворен формат, които са публични, включително чрез публикуване в портала за отворени данни.
Уточнен е редът за предоставяне от организациите от обществения сектор на динамични данни, научноизследователски данни и набори от данни с висока стойност. С оглед на създаването на улеснения за потребителите Държавна агенция „Електронно управление“ създава възможност за опростяване на достъпа до набори от данни чрез портала за отворени данни и чрез постепенно предоставяне на подходящи набори от данни, съхранявани от организациите от обществения сектор по отношение на информацията от обществения сектор, предоставяна за повторно използване, както и до данни, съхранявани от организациите от обществения сектор, във формати, които са достъпни, лесно откриваеми и повторно използваеми чрез електронни средства.
С предлаганите промени в нормативната уредба се изгражда връзката между материята на отворените данни и някои свързани правни институти, включително защита на личните данни, правата на интелектуална собственост върху бази данни и др. На свой ред, детайлизираната нормативна уредба ще доведе до създаването на нови услуги и приложения, които се основават върху използването, обобщаването или комбинирането на данни, основаващи се на технологиите като машинното обучение, изкуствения интелект и интернет на нещата.