В края на 2020 г. българският парламент прие съществени промени в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Промените са свързани с въвеждането на изискванията на Директива 2017/2455 НА Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки и ДИРЕКТИВА 2019/1995 НА Съвета от 21 ноември 2019 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки.
Промените касаят трансгранична електронна търговия между данъчно задължени и данъчно незадължени лица, като приетите изменения в ЗДДС са свързани с:
- Вътреобщностните дистанционни продажби на стоки
При този вид продажби, стоките се изпращат или транспортират от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките, до данъчно незадължено лице, което се отнася и до данъчно задължено лице и данъчно незадължено юридическо лице, което извършва освободени вътреобщностни придобивания. Стоките следва да са произведени на територията на Европейския съюз (ЕС) или да са допуснати за свободно обръщение.
- Дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии
При този вид продажба, стоките се изпращат или транспортират от трети страни или територии до държава членка на ЕС. Получателят на стоката отново е данъчно незадължено лице или данъчно задължено лице и данъчно незадължено юридическо лице, което извършва освободени вътреобщностни придобивания. В тези случаи стоките следва да се намират на територията на трети страни в момента на продажбата.
- Вътрешни дистанционни продажби
При този вид продажби данъчно задължено лице, което не е установено на територията на ЕС, започва и завършва изпращането и транспортирането на стоките на територията на една и съща държава.
- Доставки, улеснявани от лице, което управлява електронен интерфейс
Този вид доставки се регламентира в изцяло нова разпоредба на ЗДДС. Електронен интерфейс е устройство или програма, която позволява комуникация между две независими системи или система и краен получател и може да включва уебсайт, портал, платформа, интерфейс за приложни програми и други подобни средства.
Данъчно задължено лице, което управлява електронен интерфейс, се счита, че улеснява доставката на стоки, когато използването на електронния интерфейс позволява на получател и на доставчик, предлагащ стоки за продажба, да осъществят контакт, който води до доставка на стоки чрез този електронен интерфейс. Данъчно задълженото лице, което управлява електронен интерфейс, е лице, различно от доставчика, предлагащ стоки за продажба, и от получателя.