На 18 януари 2024 г. Съдът на Европейския съюз (ЕС) се произнесе по въпроса за това дали предвиденото ограничение в българското законодателство за чужди граждани да придобиват земя в България противоречи на европейското законодателство. Съдът на ЕС постанови решението си по повод отправено до него преюдициално запитване от Районния съд в гр. Бургас, пред който е било заведено дело от чужд гражданин, желаещ да придобие земеделска земя в България, но му е отказано заради предвидени ограничения в закона.
Съгласно българският Закон за собствеността и ползването на земеделските земи: Право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години.
За да реши отправеното до него запитване Съдът на ЕС се позовава на чл. 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който забранява всякакви ограничения на свободното движение на капитали между държавите членки и между държавите членки и трети държави.
Правото на свободно движение на капитали по член 63 ДФЕС е една от основните свободи на вътрешния пазар на Съюза, която има за цел да насърчава интеграцията, конкуренцията и ефективността на икономиката на Съюза. Правото на свободно движение на капитали обхваща различни видове транзакции, като например инвестиции, кредити, дарения, наследства и придобиване на имоти.
Българското законодателство, ограничаващо придобиването на земеделски земи, е прието в България съгласно член 24 от Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, който позволява на България да запази съществуващите ограничения за придобиване на земеделски земи от граждани на други държави членки за срок от седем години след присъединяването, т.е. до 1 януари 2014 година. След изтичането на този срок България беше прието ново законодателство, което предвижда, че правото на придобиване на земеделски земи се полага само на физически лица, които са пребивавали в България повече от пет години, или на юридически лица, които са основани в България и имат повече от 50% българско участие в капитала. Това законодателство е мотивирано с обществения интерес на защитата на земеделските земи и насърчаването на развитието на селските райони, като се има предвид спецификата на българското земеделие и селско стопанство.
Съдебната практика на Съда на Европейския съюз по подобни случаи е богата и разнообразна, като Съдът е разглеждал различни видове ограничения за придобиване на имоти в държавите членки, като например изисквания за пребиваване, националност, професионална дейност, разрешителни, одобрения и др. Съдът на ЕС в крайна сметка признава, че такива ограничения представляват нарушение на член 63 ДФЕС, тъй като възпрепятстват или правят по-трудно придобиването на имоти от граждани на други държави членки или от трети държави. Съдът признава и че такива ограничения могат да бъдат оправдани с обществен интерес, като например защитата на околната среда, планирането на територията, социалната политика, културното наследство и др., но само ако те са необходими, пропорционални и недискриминационни. Съдът на ЕС постановява, че ограниченията трябва да вземат предвид всички обстоятелства на конкретния случай, като например характера, местоположението и целта на имота, както и личната ситуация на придобиващия, като например професионалната квалификация, опита и връзката със земеделската дейност.
В извод на горното Съдът на ЕС реши, че националното законодателство на България, което ограничава правото на придобиване на земеделски земи до лица, които са пребивавали в България повече от пет години, представлява нарушение на член 63 ДФЕС, забраняващ всякакви ограничения на свободното движение на капитали. Това нарушение не може да бъде оправдано с обществения интерес на защитата на земеделските земи и насърчаването на развитието на селските райони, тъй като тези цели могат да бъдат постигнати с други средства, които са по-малко ограничаващи свободното движение на капитали. Това законодателство е несъразмерно и дискриминационно, тъй като не взема предвид всички обстоятелства на конкретния случай, като например характера, местоположението и целта на земята, професионалната квалификация, опита и връзката на придобиващия със земеделската дейност, а се основава само на времевия и териториалния критерий. Следователно българското законодателство засяга по-неблагоприятно гражданите на други държави членки или на трети държави, които желаят да придобият земеделски земи в България, отколкото гражданите на България или на други държави членки, които са пребивавали в България повече от пет години, и следователно представлява дискриминация на основание националност или местопребиваване.