Предстои в брой 105 на българския „Държавен вестник“ да бъдат обнародвани законодателните промени в Закона за счетоводството. Причините за измененията в Закона за счетоводството могат да се обобщят в две направления:
Първата причина е да се съобрази българското законодателство с европейската Директива (ЕС) 2021/2101 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2021г. за изменение на Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на информация за данъка върху доходите от страна на някои предприятия и клонове), която изисква от някои предприятия и клонове да публикуват информация за платения от тях данък върху доходите. Тази директива трябваше да бъде транспонирана до 22 юни 2023 г., но България не го направи и е започната процедура по нарушение. Целта на директивата е да повиши прозрачността и отговорността на многонационалните предприятия, които работят в Европейския съюз, и да даде възможност за обществен контрол над тяхната дейност.
Посочената по-горе директива се отнася за многонационални групи с консолидирани приходи над 750 млн. евро и самостоятелни предприятия, чийто приходи надвишават 750 млн. евро на базата на индивидуален годишен финансов отчет, осъществяващи дейност в ЕС. Това са предприятия, които имат значителен обем на дейността и потенциално влияние върху икономиката и данъчните системи на държавите-членки. Еквивалентът на прага от 750 млн. евро, посочени в директивата по отношение на българската валута е 1 500 000 000 лв. Разпоредбите ще влязат в сила от 1 януари 2025 г.
Втората причина е да се променят размерите на санкциите и глобите за фалшиво счетоводство в съответствие с препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Последната е международна организация, която се бори с корупцията и подкупването в международната търговия. Тя е дала препоръки за засилване на наказателната отговорност на предприятията и техните ръководители, които извършват фалшиво счетоводство, за да се постигне ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект на наказанията.
Конкретните парични санкции, които се предвиждат за извършване на фалшиво счетоводство с цел подкупване или укриване на подкуп, се обособяват, в зависимост от вида на субекта, а именно:
- 5000 до 15 000 лв. – за физическите лица. Тези глоби са по-високи от досегашните, които са от 1000 до 5000 лв.
- 10 000 до 20 000 лв. – за юридическите лица. Тези глоби също са по-високи от досегашните – 5000 до 10 000 лв.
Мотивът за завишаването на наказателните санкции е да се засили борбата с корупцията и да се постигне по-голяма ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект на наказанията за такова нарушение. Това е в съответствие с препоръките на ОИСР, според която досегашните наказания за фалшифициране на счетоводство с цел подкупване или укриване на подкуп са прекалено ниски и не отразяват тежестта на престъплението.